vodoleia (Мария)
210 5959
10 abr 2010, 18:23

Слънчови неволи 

  Poesía » Para niños
642 0 17
       

 

Цял ден Слънчо по небето

броди, неуморно шета.

Вечер дойде ли, тогаз

вкъщи скрива се завчас.

 

Там го чака майка мила,

за двама гозби подредила.

Сяда Слънчо със въздишка,

да го среща булка иска.

 

Майка гледа свойто чедо

да въздиша, страда с него.

По лъчите му го гали,

тихо дума, с него жали:

 

- Чуй ме, Слънчо, сине мили,

ти голям си, имаш сили.

Денем грееш на поле, гора,

с обич топлиш цялата Земя.

 

И какво ще стане, мили,

ако слънчица сте народили?

Как  ти, с твойта добрина,

ще гледаш пустата Земя?

 

Стара майчица замлъкна,

златното лице помръкна.

Бавно пак нощта отмина,

утром Слънчо сам замина…

 

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??