Слънчови неволи
Цял ден Слънчо по небето
броди, неуморно шета.
Вечер дойде ли, тогаз
вкъщи скрива се завчас.
Там го чака майка мила,
за двама гозби подредила.
Сяда Слънчо със въздишка,
да го среща булка иска.
Майка гледа свойто чедо
да въздиша, страда с него.
По лъчите му го гали,
тихо дума, с него жали:
- Чуй ме, Слънчо, сине мили,
ти голям си, имаш сили.
Денем грееш на поле, гора,
с обич топлиш цялата Земя.
И какво ще стане, мили,
ако слънчица сте народили?
Как ти, с твойта добрина,
ще гледаш пустата Земя?
Стара майчица замлъкна,
златното лице помръкна.
Бавно пак нощта отмина,
утром Слънчо сам замина…
© Мария All rights reserved.
