21 sept 2006, 0:05

Смалявам се

  Poesía
980 1 15
Смалявам се...Ужасно се смалявам...
Светът ми всеки миг се прекроява...
Нима за нищо вече аз не ставам?
Животът ли червен картон ми дава?

Стопиха се приятелите...всички.
На мястото им зее празна дупка...
Изнесоха се, сякаш, по терлички
и всеки се заключи във черупка...

Роднините... останаха далече...
И само в спомените ми се връщат...
Какво, че ги съзирам всяка вечер?
Това не им помага да възкръсват...

Смалявам се в желания, в копнежи
и всичко вече ми е безразлично...
Попивам се в морето от невежи, 
където всяко чувство е първично...

Какво ми е? Кое ли ме пречупи?
И вятъра във мене кой разсея?
Предадох се... Спокойствие си купих...
срещу мечтите... за да оцелея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...