21 sept 2006, 0:05

Смалявам се

  Poesía
981 1 15
Смалявам се...Ужасно се смалявам...
Светът ми всеки миг се прекроява...
Нима за нищо вече аз не ставам?
Животът ли червен картон ми дава?

Стопиха се приятелите...всички.
На мястото им зее празна дупка...
Изнесоха се, сякаш, по терлички
и всеки се заключи във черупка...

Роднините... останаха далече...
И само в спомените ми се връщат...
Какво, че ги съзирам всяка вечер?
Това не им помага да възкръсват...

Смалявам се в желания, в копнежи
и всичко вече ми е безразлично...
Попивам се в морето от невежи, 
където всяко чувство е първично...

Какво ми е? Кое ли ме пречупи?
И вятъра във мене кой разсея?
Предадох се... Спокойствие си купих...
срещу мечтите... за да оцелея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...