Sep 21, 2006, 12:05 AM

Смалявам се

  Poetry
977 1 15
Смалявам се...Ужасно се смалявам...
Светът ми всеки миг се прекроява...
Нима за нищо вече аз не ставам?
Животът ли червен картон ми дава?

Стопиха се приятелите...всички.
На мястото им зее празна дупка...
Изнесоха се, сякаш, по терлички
и всеки се заключи във черупка...

Роднините... останаха далече...
И само в спомените ми се връщат...
Какво, че ги съзирам всяка вечер?
Това не им помага да възкръсват...

Смалявам се в желания, в копнежи
и всичко вече ми е безразлично...
Попивам се в морето от невежи, 
където всяко чувство е първично...

Какво ми е? Кое ли ме пречупи?
И вятъра във мене кой разсея?
Предадох се... Спокойствие си купих...
срещу мечтите... за да оцелея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...