moritz_ (Ангел)
19 14
30 may 2005, 6:52

Смелост 

  Poesía
1369 0 4

 -Смелост-

Грозни мечти, празни надежди

За какво са ми?

Всички са глухи.

 В подлеза останаха само най-верните.

Скитници ги нарече съдбата,

за да може да има на какво да се смее.

***

Аз не искам да мисля

със мълчанието на машиниста.

Той реже главите им,

а аз изяждам очите им.

Смешното става понякога,

когато се объркат игрите ни.

Машинистът е парченце сняг,

а от него се раждат кървясали мини.

Мини през тях и ще минат години.

Скрити закачки на смелите врачки

объркват живота ми, смесват го с храчки

и понякога, често писва главата ми,

като онази сирена-пазач на колата ти.

Залюляни бебета, радват очите ти,

когато те гледат ,настръхват гърдите ти.

Инстинктът се ражда винаги същия.

Инстинкта ме пари, явно той е могъщия.

И хиляди рани подсмърчат в сърцата ни.

Скъпа, ела ! Задави ме с косата си.

Искам хубава смърт...

не искам, онази от вчера.

Боли ме глава, високо кръвно.

Треперя!

Колко да викам за онази красавица?
Струва ли си промоция – баничка?!

Не искам да мисля,

да взимам багажа.

Удави ме море,

на теб всичко ще кажа.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно и дълбоко!Да продължаваш в същия дух...
  • И живота не винаги е изпълнен само с приятни мигове. В една градина не растат само теменужки, покрай тях има и много други подтиснати, може би. Извинявам се ако съм развалил нечие настроение. Благодаря за коментарите
  • Определено ми хареса, силно и въздействащо, а красавицата всъщност винаги е наоколо и не е нужно да я викаме.
  • Стихотворението не предизвиква приятни асоциации...
Propuestas
: ??:??