Смелост
-Смелост-
Грозни мечти, празни надежди
За какво са ми?
Всички са глухи.
В подлеза останаха само най-верните.
Скитници ги нарече съдбата,
за да може да има на какво да се смее.
***
Аз не искам да мисля
със мълчанието на машиниста.
Той реже главите им,
а аз изяждам очите им.
Смешното става понякога,
когато се объркат игрите ни.
Машинистът е парченце сняг,
а от него се раждат кървясали мини.
Мини през тях и ще минат години.
Скрити закачки на смелите врачки
объркват живота ми, смесват го с храчки
и понякога, често писва главата ми,
като онази сирена-пазач на колата ти.
Залюляни бебета, радват очите ти,
когато те гледат ,настръхват гърдите ти.
Инстинктът се ражда винаги същия.
Инстинкта ме пари, явно той е могъщия.
И хиляди рани подсмърчат в сърцата ни.
Скъпа, ела ! Задави ме с косата си.
Искам хубава смърт...
не искам, онази от вчера.
Боли ме глава, високо кръвно.
Треперя!
Колко да викам за онази красавица?
Струва ли си промоция – баничка?!
Не искам да мисля,
да взимам багажа.
Удави ме море,
на теб всичко ще кажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
