Смелост
-Смелост-
Грозни мечти, празни надежди
За какво са ми?
Всички са глухи.
В подлеза останаха само най-верните.
Скитници ги нарече съдбата,
за да може да има на какво да се смее.
***
Аз не искам да мисля
със мълчанието на машиниста.
Той реже главите им,
а аз изяждам очите им.
Смешното става понякога,
когато се объркат игрите ни.
Машинистът е парченце сняг,
а от него се раждат кървясали мини.
Мини през тях и ще минат години.
Скрити закачки на смелите врачки
объркват живота ми, смесват го с храчки
и понякога, често писва главата ми,
като онази сирена-пазач на колата ти.
Залюляни бебета, радват очите ти,
когато те гледат ,настръхват гърдите ти.
Инстинктът се ражда винаги същия.
Инстинкта ме пари, явно той е могъщия.
И хиляди рани подсмърчат в сърцата ни.
Скъпа, ела ! Задави ме с косата си.
Искам хубава смърт...
не искам, онази от вчера.
Боли ме глава, високо кръвно.
Треперя!
Колко да викам за онази красавица?
Струва ли си промоция – баничка?!
Не искам да мисля,
да взимам багажа.
Удави ме море,
на теб всичко ще кажа.
© Ангел All rights reserved.
