Дъжд от кръв

над България валеше,

всеки българин

за ближния тъжеше,

всеки вярваше,

че ще успеем

и скоро гордо знаме ще развеем.

Млади, стари,

всички напред вървели,

за народа си биха умрели

всички с надежда в сърцата,

че ще си спасят децата.

Истории знайни и незнайни

за подвизи безкрайни,

за войници забравени

и за децата им оставени.

Заради тях сме тук и живеем,

заради тях се радваме и се смеем.

И забравени са - да,

някои имена,

но въпреки това те са живи в нашите сърца.