30.03.2010 г., 8:50

Смелост

595 1 0

Дъжд от кръв

над България валеше,

всеки българин

за ближния тъжеше,

всеки вярваше,

че ще успеем

и скоро гордо знаме ще развеем.

 

Млади, стари,

всички напред вървели,

за народа си биха умрели

всички с надежда в сърцата,

че ще си спасят децата.

 

Истории знайни и незнайни

за подвизи безкрайни,

за войници забравени

и за децата им оставени.

 

Заради тях сме тук и живеем,

заради тях се радваме и се смеем.

И забравени са - да,

някои имена,

но въпреки това те са живи в нашите сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Пешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...