Дъжд от кръв
над България валеше,
всеки българин
за ближния тъжеше,
всеки вярваше,
че ще успеем
и скоро гордо знаме ще развеем.
Млади, стари,
всички напред вървели,
за народа си биха умрели
всички с надежда в сърцата,
че ще си спасят децата.
Истории знайни и незнайни
за подвизи безкрайни,
за войници забравени
и за децата им оставени.
Заради тях сме тук и живеем,
заради тях се радваме и се смеем.
И забравени са - да,
някои имена,
но въпреки това те са живи в нашите сърца.
© Теди Пешева Всички права запазени