30 мар. 2010 г., 08:50

Смелост

599 1 0

Дъжд от кръв

над България валеше,

всеки българин

за ближния тъжеше,

всеки вярваше,

че ще успеем

и скоро гордо знаме ще развеем.

 

Млади, стари,

всички напред вървели,

за народа си биха умрели

всички с надежда в сърцата,

че ще си спасят децата.

 

Истории знайни и незнайни

за подвизи безкрайни,

за войници забравени

и за децата им оставени.

 

Заради тях сме тук и живеем,

заради тях се радваме и се смеем.

И забравени са - да,

някои имена,

но въпреки това те са живи в нашите сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Пешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...