Mar 30, 2010, 8:50 AM

Смелост

  Poetry » Civic
592 1 0

Дъжд от кръв

над България валеше,

всеки българин

за ближния тъжеше,

всеки вярваше,

че ще успеем

и скоро гордо знаме ще развеем.

 

Млади, стари,

всички напред вървели,

за народа си биха умрели

всички с надежда в сърцата,

че ще си спасят децата.

 

Истории знайни и незнайни

за подвизи безкрайни,

за войници забравени

и за децата им оставени.

 

Заради тях сме тук и живеем,

заради тях се радваме и се смеем.

И забравени са - да,

някои имена,

но въпреки това те са живи в нашите сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теди Пешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...