21 may 2011, 1:32

Сменяй

1.2K 0 4

Сменяй

изгледите на лицето си.

Сменяй

силата на гласа си.

Сменяй

прическите и цвета на косата си.

Но никога не сменяй

подаряването на прегръдките си.

Никога не сменяй

чувството обичам те в очите си.

Не сменяй

сълзите си, за да се пречиствам,

когато ги превръщам в смях (от тях те лекувам).

Благодаря ти, че обичайки те,

аз не сменям усещанията си за теб.

И знам, че така съм безсмъртен.

И никога не искам да чувствам

какво е непознатият миг

да не те обичам.

И се надявам

паметта си да не изгубвам.

 

 

                                                                                                                 Г.Ф.Т



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата на смехът е силата на доброто, което винаги побеждава.
  • Много смислено и искрено,това-да не се сменя само истинското чувство си е достатъчен мотив и вяра,че животът е истински само ако си обичан.Дарявай ни с вяра.
  • Чудесен стих!Наистина има неща, които небива да се сменят, за да останат истински!Поздрав!
  • Много размисъл буди този стих, интелигентно поднесен, поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...