May 21, 2011, 1:32 AM

Сменяй

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Сменяй

изгледите на лицето си.

Сменяй

силата на гласа си.

Сменяй

прическите и цвета на косата си.

Но никога не сменяй

подаряването на прегръдките си.

Никога не сменяй

чувството обичам те в очите си.

Не сменяй

сълзите си, за да се пречиствам,

когато ги превръщам в смях (от тях те лекувам).

Благодаря ти, че обичайки те,

аз не сменям усещанията си за теб.

И знам, че така съм безсмъртен.

И никога не искам да чувствам

какво е непознатият миг

да не те обичам.

И се надявам

паметта си да не изгубвам.

 

 

                                                                                                                 Г.Ф.Т



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силата на смехът е силата на доброто, което винаги побеждава.
  • Много смислено и искрено,това-да не се сменя само истинското чувство си е достатъчен мотив и вяра,че животът е истински само ако си обичан.Дарявай ни с вяра.
  • Чудесен стих!Наистина има неща, които небива да се сменят, за да останат истински!Поздрав!
  • Много размисъл буди този стих, интелигентно поднесен, поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...