21.05.2011 г., 1:32

Сменяй

1.2K 0 4

Сменяй

изгледите на лицето си.

Сменяй

силата на гласа си.

Сменяй

прическите и цвета на косата си.

Но никога не сменяй

подаряването на прегръдките си.

Никога не сменяй

чувството обичам те в очите си.

Не сменяй

сълзите си, за да се пречиствам,

когато ги превръщам в смях (от тях те лекувам).

Благодаря ти, че обичайки те,

аз не сменям усещанията си за теб.

И знам, че така съм безсмъртен.

И никога не искам да чувствам

какво е непознатият миг

да не те обичам.

И се надявам

паметта си да не изгубвам.

 

 

                                                                                                                 Г.Ф.Т



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Табаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силата на смехът е силата на доброто, което винаги побеждава.
  • Много смислено и искрено,това-да не се сменя само истинското чувство си е достатъчен мотив и вяра,че животът е истински само ако си обичан.Дарявай ни с вяра.
  • Чудесен стих!Наистина има неща, които небива да се сменят, за да останат истински!Поздрав!
  • Много размисъл буди този стих, интелигентно поднесен, поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....