21 мая 2011 г., 01:32

Сменяй

1.2K 0 4

Сменяй

изгледите на лицето си.

Сменяй

силата на гласа си.

Сменяй

прическите и цвета на косата си.

Но никога не сменяй

подаряването на прегръдките си.

Никога не сменяй

чувството обичам те в очите си.

Не сменяй

сълзите си, за да се пречиствам,

когато ги превръщам в смях (от тях те лекувам).

Благодаря ти, че обичайки те,

аз не сменям усещанията си за теб.

И знам, че така съм безсмъртен.

И никога не искам да чувствам

какво е непознатият миг

да не те обичам.

И се надявам

паметта си да не изгубвам.

 

 

                                                                                                                 Г.Ф.Т



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силата на смехът е силата на доброто, което винаги побеждава.
  • Много смислено и искрено,това-да не се сменя само истинското чувство си е достатъчен мотив и вяра,че животът е истински само ако си обичан.Дарявай ни с вяра.
  • Чудесен стих!Наистина има неща, които небива да се сменят, за да останат истински!Поздрав!
  • Много размисъл буди този стих, интелигентно поднесен, поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...