8 may 2008, 20:55

Смесено за Април...

  Poesía
780 0 18
Зовеш ме, обич моя... И аз отново вярвам.
Ще долетя при теб в зеления Април.
Взривени от любов зеници да разтворим...

Дано не се прицелиш отново без: Прости...

Повярвах пак в небето на римите изляти.
Сърцето ти дано е във синхрон със тях.
Ще се родят ли в миг от допира планети?...

И няма ли да стреляш за сто и първи път?...

Страхувам се до болка за тайната ни обич.
И колко дълго огънят - покрит - остава жив?...
Ще се роди, аз знам, щастливата ни пролет...

Ще бъде, обич моя! През нашия Април...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След красивото пожелание на Вълшебница като теб, очаквам сбъдване!
    Поздрави и прегръдки за най-нежната вълшебница!
  • Прекрасен любовен стих, Люси! Нека след щастливата нежна пролет дойде едно вълшебно, страстно лято! Прегръщам те!
  • Светло е с вашите вашите думи, приятели! Благодаря на Магда, Петя и Таня от сърце! Успешна предстояща седмица ви пожелавам!

  • Не се страхувай, мила Людмила...
    това, което е наше...никой не може да ни отнеме...
    приказен стих...много вълнуващ! с обич за теб.
  • Много нежен стих!!!
    Браво, Люси!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...