8 мая 2008 г., 20:55

Смесено за Април...

781 0 18
Зовеш ме, обич моя... И аз отново вярвам.
Ще долетя при теб в зеления Април.
Взривени от любов зеници да разтворим...

Дано не се прицелиш отново без: Прости...

Повярвах пак в небето на римите изляти.
Сърцето ти дано е във синхрон със тях.
Ще се родят ли в миг от допира планети?...

И няма ли да стреляш за сто и първи път?...

Страхувам се до болка за тайната ни обич.
И колко дълго огънят - покрит - остава жив?...
Ще се роди, аз знам, щастливата ни пролет...

Ще бъде, обич моя! През нашия Април...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След красивото пожелание на Вълшебница като теб, очаквам сбъдване!
    Поздрави и прегръдки за най-нежната вълшебница!
  • Прекрасен любовен стих, Люси! Нека след щастливата нежна пролет дойде едно вълшебно, страстно лято! Прегръщам те!
  • Светло е с вашите вашите думи, приятели! Благодаря на Магда, Петя и Таня от сърце! Успешна предстояща седмица ви пожелавам!

  • Не се страхувай, мила Людмила...
    това, което е наше...никой не може да ни отнеме...
    приказен стих...много вълнуващ! с обич за теб.
  • Много нежен стих!!!
    Браво, Люси!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...