СМИРЕНА

Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде.

Зад стената ще съзре живота свой,
поляните, босите детски крачета,
заплетения в драки и люляк завой...
По този път ще се върнат момчетата...

Невинният допир на нежна любов,
страстните.... до полуда... целувки,
песента на щуреца - пленителен зов,
телата вплетени в огнени милувки...

Бързият ручей на изминали години,
борбата с неговите бурни течения,
раните от докоснати подводни мини,
среброто в косите - звездни трептения...

Погледът в прашната стена е забит.
Миглите не са... за вечност... склопени.
Лъчът надежда, светла, в зеницата пълзи.
Тялото е самотно... душата люби смирена...

27 11 2017