Смирена
СМИРЕНА
Погледът, в прашната стена забит,
дълбае със силата на остър свредел.
Гледецът вече в черна сянка е обвит.
През нея с ръце пътува все напреде.
Зад стената ще съзре живота свой,
поляните, босите детски крачета,
заплетения в драки и люляк завой...
По този път ще се върнат момчетата...
Невинният допир на нежна любов,
страстните.... до полуда... целувки,
песента на щуреца - пленителен зов,
телата вплетени в огнени милувки...
Бързият ручей на изминали години,
борбата с неговите бурни течения,
раните от докоснати подводни мини,
среброто в косите - звездни трептения...
Погледът в прашната стена е забит.
Миглите не са... за вечност... склопени.
Лъчът надежда, светла, в зеницата пълзи.
Тялото е самотно... душата люби смирена...
27 11 2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
