Лаура9 (Дафина Николова)
33 40
29 ene 2021, 12:43

Смирение 

  Poesía » De amor
431 0 2

Поглеждам се в огледалото и се питам

коя съм аз, с кого съм в ритъм

и кой е моят образ днешен

душата си на възли сплитам

и търся те във тях нелесно.

 

В многото ми роли житейски

на майка, баба и съпруга

тази е най тежка, трудна, трудна

и мъча се да я играя.

 

Усмихвам се през сълзи и насила,

а в мен горят жарави нощни

когато в сънищата идваш

и нежно молиш ме за прошка.

 

Вдовица казват -ох горката!

А аз не искам да ме съжаляват

и вдигам гордо пак главата

а всичко в мене е спокойно.

 

Сега и днес съм тъй смирена

и благодарна, че те имах

за това, че ми помогна

достойно и честно да живея!

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??