Смирение
Поглеждам се в огледалото и се питам
коя съм аз, с кого съм в ритъм
и кой е моят образ днешен
душата си на възли сплитам
и търся те във тях нелесно.
В многото ми роли житейски
на майка, баба и съпруга
тази е най тежка, трудна, трудна
и мъча се да я играя.
Усмихвам се през сълзи и насила,
а в мен горят жарави нощни
когато в сънищата идваш
и нежно молиш ме за прошка.
Вдовица казват -ох горката!
А аз не искам да ме съжаляват
и вдигам гордо пак главата
а всичко в мене е спокойно.
Сега и днес съм тъй смирена
и благодарна, че те имах
за това, че ми помогна
достойно и честно да живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дафина Николова Всички права запазени
