Смирение

29 янв. 2021 г., 12:43

Поэзия » Любовная

429 0 2

Поглеждам се в огледалото и се питам

коя съм аз, с кого съм в ритъм

и кой е моят образ днешен

душата си на възли сплитам

и търся те във тях нелесно.

В многото ми роли житейски

на майка, баба и съпруга

тази е най тежка, трудна, трудна

и мъча се да я играя.

Усмихвам се през сълзи и насила,

а в мен горят жарави нощни

когато в сънищата идваш

и нежно молиш ме за прошка.

Вдовица казват -ох горката!

А аз не искам да ме съжаляват

и вдигам гордо пак главата

а всичко в мене е спокойно.

Сега и днес съм тъй смирена

и благодарна, че те имах

за това, че ми помогна

достойно и честно да живея!