19 ene 2018, 10:25

Смисъл

  Poesía » Otra
1.7K 15 15

Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта
и с вечно любопитство ме наказа,
а охлювчето с плахите рогца
тренираше търпение напразно.

Наздравица си вдигнах със потта.
Денят с нощта изглеждаха близнаци...
А смисълът се губеше в солта
на Господ по небрежните мустаци.
Навярно свобода за свобода
продават всички смели единаци.

Забързана към бистрата вода
от раница ненужното изхвърлях...
а прегорели билки и листа
постилаха пътеката по хълма.
Ръцете на децата си държах
и водеха ме те където съмва.

Дали и днес напразно не тъжа?
Дойде сама прашинката в окото .
Усмивката ми щом смути дъжда,
животът ми се стича по стъклото.
Тупти сърце - рисунка във дъха.
Невидимото движи колелото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти, Райна! Прекрасен стих...зареди ме със страхотна емоция.
  • Благодаря ви, Приятели - Мария, такова признание да получа....наистина се изчервих...не мога си представя, че с дума съм донесла някому радост и за мен е празник, когато ви докосвам.
    Много вдъхновени бъдете, истинско, нахално перо да описва душите!
  • Най-хубавото при теб е, че не само пишеш прекрасна поезия, с която ще оставиш следи в българската литература, а и намираш искрените силни думи за оценка и подкрепа към творчеството на наистина заслужаващите автори. Това малко значими имена в съвременния литературен процес го могат и са в състояние да направят с такава чиста и неподправена откровеност! Покланям се и пред таланта ти, и пред голямото ти сърце, Райне!
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Съкровена изповед е този стих.
    Драматичен е пътят, който води до осъзнаване смисъла на човешкия живот.
    Невидими са движещите сили на битието, но те оставят белези у нас и пътеки след нас...
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...