Смисъл
Докато се гордеех, че раста
в очите на велики еднодневки
и все между кориците държах
на разума им тъничките сметки,
в мъглата ми се влюби пролетта
и с вечно любопитство ме наказа,
а охлювчето с плахите рогца
тренираше търпение напразно.
Наздравица си вдигнах със потта.
Денят с нощта изглеждаха близнаци...
А смисълът се губеше в солта
на Господ по небрежните мустаци.
Навярно свобода за свобода
продават всички смели единаци.
Забързана към бистрата вода
от раница ненужното изхвърлях...
а прегорели билки и листа
постилаха пътеката по хълма.
Ръцете на децата си държах
и водеха ме те където съмва.
Дали и днес напразно не тъжа?
Дойде сама прашинката в окото .
Усмивката ми щом смути дъжда,
животът ми се стича по стъклото.
Тупти сърце - рисунка във дъха.
Невидимото движи колелото.
