toxin (Таня Донова)
357 4100
12 jul 2014, 23:26  

Смисълът да мечтаеш се корени в реалността 

  Poesía » Otra
718 0 10

                                       Не ми се лети на орлови криле,

                                       нито в тежки води ми се плува!

                                         Сърцето да бие до твойто сърце,

                         това е, което си струва!

 

 

Години дълги облачната нестинарка бях

и страх не знаех, ни от слънчева жарава,

но да се върна на земята просто се боях -

в прахта душата бързо остарява.

 

Отгоре гледах как летят мечти,

и в нищото безследно се стопяват,

не смогваха да ги догонят птиците дори,

а аз танцувах. Но мечти си нямах.

 

Една обаче ме повика: "Слез,

в морето бурно на живота потопи се".

"Не мога - казах - аз не съм плувец".

Отвърна ми: "Ще те науча. Довери се"!

 

Е, да, ама доверие усилно се гради,

а иначе е сляпа и безумна вяра!

Разбрах го бързо, щом под смазващи води

се озовах - окаяна, нерада.

 

Не се удавих. Времето, сълзите

във бряг спасителен превърнах.

И част от себе си оставила в' водите

на своето небе - полутанцуваща, се върнах.

 

А после всичко се потрети. И изгуби смисъл.

Накрая ни водата, ни небето - моето,

ни птиците-мечтатели дори ме искаха,

а само черни гарвани. Във мъжки облик.

 

И ни танцувах, ни се давех...

 

... Каква е тази песен, не е птича?

На мъж е, здраво стъпил на земята.

Рефренът ù не е фалшивото "Обичам те", 

но вòди ме щастлива. За ръката.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Няма начин да не ти благодаря лично, Безжичен! Колкото до анализа ти, съвсем си е точен! Щастлива съм, че беше тук!
  • Боим се, че ще се отдадем на носталгията по "изгубеното време" - прахът на времето, от който "душата бързо остарява"... И ще пропуснем момента, в който трябва "в морето бурно на живота" да се потопим. Затова ни е нужен Човек, който да ни води щастливи "За ръката". На всички нас е потребен. Но дано не е Вергилий, а Беатриче (дори и за по-добрата част на човечеството)!

    Не мисля, че това е съвсем скопосен опит за някакъв анализ, но понеже много ми хареса философската ти насоченост в една ежеминутна, но всечовешка, вечна тема се изразих по моя начин.
  • И в най-мрачните си дни, изолирана в себе си и кървяща, не съм спирала да мечтая! А и едва ли съм единствена... Благодаря ви!
  • рефренът казва всичко... истинско..
    поздравления, Таня, за прекрасния стих..
  • винаги ще се намери бряг, Танче, към който да се върнеш...
    само да стигнат силиците...
    поздравления!
  • Силно,много силно!
  • а аз танцувах. Но мечти си нямах. Много точни думи! Харесах!
  • Много драматизъм - в търсене на истинското твое място в живота и любовта.
    Все по-добра ставаш, Таня!
  • !!!
  • "Облачната нестинарка" е голяма находка, придаваща особено звучене на цялото стихотворение, а то е: емоционално-философско, с щастлив и отлично изречен финал, противопоставим на "черните гарвани" в "мъжки облик", от които просто душата настръхва.

    Поздравление, Таня! Цялостно и силно въздействащо стихотворение си написала.
Propuestas
: ??:??