Смисълът да мечтаеш се корени в реалността
Не ми се лети на орлови криле,
нито в тежки води ми се плува!
Сърцето да бие до твойто сърце,
това е, което си струва!
Години дълги облачната нестинарка бях
и страх не знаех, ни от слънчева жарава,
но да се върна на земята просто се боях -
в прахта душата бързо остарява.
Отгоре гледах как летят мечти,
и в нищото безследно се стопяват,
не смогваха да ги догонят птиците дори,
а аз танцувах. Но мечти си нямах.
Една обаче ме повика: "Слез,
в морето бурно на живота потопи се".
"Не мога - казах - аз не съм плувец".
Отвърна ми: "Ще те науча. Довери се"!
Е, да, ама доверие усилно се гради,
а иначе е сляпа и безумна вяра!
Разбрах го бързо, щом под смазващи води
се озовах - окаяна, нерада.
Не се удавих. Времето, сълзите
във бряг спасителен превърнах.
И част от себе си оставила в' водите
на своето небе - полутанцуваща, се върнах.
А после всичко се потрети. И изгуби смисъл.
Накрая ни водата, ни небето - моето,
ни птиците-мечтатели дори ме искаха,
а само черни гарвани. Във мъжки облик.
И ни танцувах, ни се давех...
... Каква е тази песен, не е птича?
На мъж е, здраво стъпил на земята.
Рефренът ù не е фалшивото "Обичам те",
но вòди ме щастлива. За ръката.
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма начин да не ти благодаря лично, Безжичен! Колкото до анализа ти, съвсем си е точен! Щастлива съм, че беше тук!
-
Боим се, че ще се отдадем на носталгията по "изгубеното време" - прахът на времето, от който "душата бързо остарява"... И ще пропуснем момента, в който трябва "в морето бурно на живота" да се потопим. Затова ни е нужен Човек, който да ни води щастливи "За ръката". На всички нас е потребен. Но дано не е Вергилий, а Беатриче (дори и за по-добрата част на човечеството)!
Не мисля, че това е съвсем скопосен опит за някакъв анализ, но понеже много ми хареса философската ти насоченост в една ежеминутна, но всечовешка, вечна тема се изразих по моя начин. -
И в най-мрачните си дни, изолирана в себе си и кървяща, не съм спирала да мечтая! А и едва ли съм единствена...
Благодаря ви! -
рефренът казва всичко... истинско..
поздравления, Таня, за прекрасния стих.. -
винаги ще се намери бряг, Танче, към който да се върнеш...
само да стигнат силиците...
поздравления! -
Силно,много силно!
-
а аз танцувах. Но мечти си нямах. Много точни думи! Харесах!
-
Много драматизъм - в търсене на истинското твое място в живота и любовта.
Все по-добра ставаш, Таня! -
!!!
-
"Облачната нестинарка" е голяма находка, придаваща особено звучене на цялото стихотворение, а то е: емоционално-философско, с щастлив и отлично изречен финал, противопоставим на "черните гарвани" в "мъжки облик", от които просто душата настръхва.
Поздравление, Таня! Цялостно и силно въздействащо стихотворение си написала.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
