26 nov 2020, 13:27

Смисълът на живота (За Таня Мир)

524 0 0

Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир!

 

Приказка вълшебна

с любов и щастие,

с болка и страдание,

пресъздаваща история прекрасна,

вдъхвайки щастие неизмеримо

и тъга неутешима.

 

История моя

в стихове аз редя.

Чувства от мен преливат,

с магия и нежност пресъздавам аз.

На обичта дълбока

с топлота и откровеност,

с внимание и грижа,

човекът тъй любим

с любов ще даря.

 

Прекрасна моя,

неземна и красива,

почука на сърцето мое

като гост нечакан

и с копнеж голям

смисъл на живота мой да даде.

 

Когато си от мен далеч

смъртта връхлита ме

с гръм и трясък,

но появата твоя

вдъхва на мен

живот обилен

по-пъстър и от дъга красива.

 

Сватба аз мечтая,

семейство с теб да създам

да бъда твой единствен,

докато смъртта пуста

нас раздели. 

                                          

Автор: Даниел Кинг

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Кинг Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...