Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир!
Приказка вълшебна
с любов и щастие,
с болка и страдание,
пресъздаваща история прекрасна,
вдъхвайки щастие неизмеримо
и тъга неутешима.
История моя
в стихове аз редя.
Чувства от мен преливат,
с магия и нежност пресъздавам аз.
На обичта дълбока
с топлота и откровеност,
с внимание и грижа,
човекът тъй любим
с любов ще даря.
Прекрасна моя,
неземна и красива,
почука на сърцето мое
като гост нечакан
и с копнеж голям
смисъл на живота мой да даде.
Когато си от мен далеч
смъртта връхлита ме
с гръм и трясък,
но появата твоя
вдъхва на мен
живот обилен
по-пъстър и от дъга красива.
Сватба аз мечтая,
семейство с теб да създам
да бъда твой единствен,
докато смъртта пуста
нас раздели.
Автор: Даниел Кинг
© Даниел Кинг Всички права запазени