Посвещавам това стихотворение на моята любима Таня Мир!

Приказка вълшебна

с любов и щастие,

с болка и страдание,

пресъздаваща история прекрасна,

вдъхвайки щастие неизмеримо

и тъга неутешима.

История моя

в стихове аз редя.

Чувства от мен преливат,

с магия и нежност пресъздавам аз.

На обичта дълбока

с топлота и откровеност,

с внимание и грижа,

човекът тъй любим

с любов ще даря.

Прекрасна моя,

неземна и красива,

почука на сърцето мое

като гост нечакан

и с копнеж голям

смисъл на живота мой да даде.

Когато си от мен далеч

смъртта връхлита ме

с гръм и трясък,

но появата твоя

вдъхва на мен

живот обилен

по-пъстър и от дъга красива.

Сватба аз мечтая,

семейство с теб да създам

да бъда твой единствен,

докато смъртта пуста

нас раздели. 

Автор: Даниел Кинг