23 abr 2023, 21:10

Смисълът не ми се полага 

  Poesía » Otra
201 1 3

"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.

А тя във ръкавите празна
аз моля, и викам, и плача..
без лице и ръце, и без име
безпътна отново се влача.
(пред входа на всяка Светиня)

А молбата отново "отложена"
за изпълнение със срок "неизвестен"
Душата ми с данък обложена -
да плащам е все по-естествено..

Прости ми,ти Боже, невярата
и гнева, и плача и заричането,
и духовната ми изневяра
и безбройните ми отричания.

Прости завистта и сълзите
пред всяка количка и кошче,
прости тежестта във очите -
знай - по душа не съм лоша.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??