Смисълът не ми се полага
"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.
А тя във ръкавите празна
аз моля, и викам, и плача..
без лице и ръце, и без име
безпътна отново се влача.
(пред входа на всяка Светиня)
А молбата отново "отложена"
за изпълнение със срок "неизвестен"
Душата ми с данък обложена -
да плащам е все по-естествено..
Прости ми,ти Боже, невярата
и гнева, и плача и заричането,
и духовната ми изневяра
и безбройните ми отричания.
Прости завистта и сълзите
пред всяка количка и кошче,
прости тежестта във очите -
знай - по душа не съм лоша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
