Сам потънал в илюзорен свят,
усмихвам се на собствената глупост,
кошмарно беден и богат безкрайно,
тихо стена в низост.

Лъжец сред подлите израснах
и ярост трупах и любов копнях,
днес аз съм просто никой,
ръждясало желязо, потънало в прах.

Осакатен духовно,
всеобщо непризнат,
удавен в чувство греховно,
животът ми е водопад от смях.

Макар с разбита психика,
страхлив и грозен - цял примат,
вървя въоръжен, но не със друго,
а с добродушен глупав смях.