Mar 20, 2010, 12:34 AM

Смях

  Poetry » Civic
917 0 0

Сам потънал в илюзорен свят,
усмихвам се на собствената глупост,
кошмарно беден и богат безкрайно,
тихо стена в низост.

 

Лъжец сред подлите израснах
и ярост трупах и любов копнях,
днес аз съм просто никой,
ръждясало желязо, потънало в прах.

 

Осакатен духовно,
всеобщо непризнат,
удавен в чувство греховно,
животът ми е водопад от смях.

 

Макар с разбита психика,
страхлив и грозен - цял примат,
вървя въоръжен, но не със друго,
а с добродушен глупав смях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ShamelessDreams All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....