Попитаха ме, какво е нощта?

А аз им се изсмях.

Те ми се разсърдиха,

все едно е грях.

Бързо се нацупиха,

избягаха.

за отговора те забравиха.

После ми говориха за съдбата тежка,

болка нечовешка.

Това ти да направиш, голям е грях.

Аз отново се разсмях.

Говориха ми и за лична драма,

подъл бил е, нямал срама.

Смях, смях, смях.

Накрая обвиниха ме,

че съм безчувствен

или може би нищо не разбирам.

Защото аз своя смях не спирам.

Нито пиша, нито пея,

предпочитам да се смея!