6 feb 2016, 9:52  

Смях 

  Poesía
416 0 7

Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. 
Все науж се завръща,
но е винаги тука
и звъни
от капчуци кристални
в улука 
на запуснати къщи.

 

Не си тръгва оттук.
И ми дава вкуса на живота.
Жадно пия от този капчук
и изпълва душата ми
с същност.
И обича.
Отразява цвета на дъгата
и мирише на жива трева,
и е следа
от еленско копито.

 

Той е тук.
Този смях днес наднича
вече малко по-друг
през окото на тиха сърна.
Този смях на Любов
ми прилича.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??