6 февр. 2016 г., 09:52  

Смях 

  Поэзия
418 0 7

Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. 
Все науж се завръща,
но е винаги тука
и звъни
от капчуци кристални
в улука 
на запуснати къщи.

 

Не си тръгва оттук.
И ми дава вкуса на живота.
Жадно пия от този капчук
и изпълва душата ми
с същност.
И обича.
Отразява цвета на дъгата
и мирише на жива трева,
и е следа
от еленско копито.

 

Той е тук.
Този смях днес наднича
вече малко по-друг
през окото на тиха сърна.
Този смях на Любов
ми прилича.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??