Смях
Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж.
Все науж се завръща,
но е винаги тука
и звъни
от капчуци кристални
в улука
на запуснати къщи.
Не си тръгва оттук.
И ми дава вкуса на живота.
Жадно пия от този капчук
и изпълва душата ми
с същност.
И обича.
Отразява цвета на дъгата
и мирише на жива трева,
и е следа
от еленско копито.
Той е тук.
Този смях днес наднича
вече малко по-друг
през окото на тиха сърна.
Този смях на Любов
ми прилича.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
