valia1771 (Ивон)
371 11660
5 dic 2009, 10:55

Смях и сълзи 

  Poesía » Otra
735 0 14

Отдавна мама е вдовица,

понякога  за татко си говорим,

как много искала да стане тя певица,

но той не давал дума да отрони.

 

Била е мама първа хубавица,

баща ми чак не можел да повярва,

че точно тя го хванала на въдица,

когато той по други рибки се зазяпвал.

 

А после планове чертаеха със татко,

от работа със работа почиваха,

все време нямаше за думи сладки...

- Какво ще правим утре? – все се питаха.

 

И все за нещо се упрекваха

пред мене съдия-арбитър,

все обичта един към друг претегляха,

очаквайки от рефера подкрепа скрита.

 

Като деца с дете-родител,

завари ни животът неусетно,

изпратих татко, забравих да го питам,

кой кого обичал е последно...

 

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??