Смях и сълзи
Отдавна мама е вдовица,
понякога за татко си говорим,
как много искала да стане тя певица,
но той не давал дума да отрони.
Била е мама първа хубавица,
баща ми чак не можел да повярва,
че точно тя го хванала на въдица,
когато той по други рибки се зазяпвал.
А после планове чертаеха със татко,
от работа със работа почиваха,
все време нямаше за думи сладки...
- Какво ще правим утре? – все се питаха.
И все за нещо се упрекваха
пред мене съдия-арбитър,
все обичта един към друг претегляха,
очаквайки от рефера подкрепа скрита.
Като деца с дете-родител,
завари ни животът неусетно,
изпратих татко, забравих да го питам,
кой кого обичал е последно...
© Ивон All rights reserved.
