И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат,
но ги боли и личи..
Щом на тъмно лунен лъч огрее
две мокри замечтани очи.
Никога не шепнат, това запомни!
Силно се смеят, танцуват и пеят!
Ще си кажеш, колко щастливи души!
Чак ще завидиш, ще поискаш и ти. ...