И се стоплих между хора

с натрошени съдби.

И се учех как да крия

със усмивка горчиви сълзи.

Те не казват, колко страдат,

но ги боли и личи.. 

Щом на тъмно лунен лъч огрее

две мокри замечтани очи.

Никога не шепнат, това запомни! 

Силно се смеят, танцуват и пеят!

Ще си кажеш, колко щастливи души! 

Чак ще завидиш, ще поискаш и ти. 

Но да знаеш щастието, човече

не е шумно то живее в тишини. 

Само онзи, който кървяща рана има

пее най-веселите песни. 

За жалост така сме орисани

любов да дадем, но за нас

да няма, уви!