Смях през сълзи
И се стоплих между хора
с натрошени съдби.
И се учех как да крия
със усмивка горчиви сълзи.
Те не казват, колко страдат,
но ги боли и личи..
Щом на тъмно лунен лъч огрее
две мокри замечтани очи.
Никога не шепнат, това запомни!
Силно се смеят, танцуват и пеят!
Ще си кажеш, колко щастливи души!
Чак ще завидиш, ще поискаш и ти.
Но да знаеш щастието, човече
не е шумно то живее в тишини.
Само онзи, който кървяща рана има
пее най-веселите песни.
За жалост така сме орисани
любов да дадем, но за нас
да няма, уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Спасова Всички права запазени