1 may 2012, 19:10

Смяна на сезони

  Poesía
983 0 1

Момичето в мен просто си отиде -
хлапашки лесно, без да каже сбогом...
Остави за прощално във очите ми
да се оглеждат само шепа спомени.


Не му се сърдя - зная, че в живота
сезоните, уви, не се повтарят.
Изпратих с него бялата си пролет.
След нея ще се изтърколи лятото...

 

А всъщност колко много ми се иска
след него да изтичам във тревата,
венец да си направя от кокичета.

 

Но късно е...


                 Сезон е на жената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...