Смяна на сезони
Момичето в мен просто си отиде -
хлапашки лесно, без да каже сбогом...
Остави за прощално във очите ми
да се оглеждат само шепа спомени.
Не му се сърдя - зная, че в живота
сезоните, уви, не се повтарят.
Изпратих с него бялата си пролет.
След нея ще се изтърколи лятото...
А всъщност колко много ми се иска
след него да изтичам във тревата,
венец да си направя от кокичета.
Но късно е...
Сезон е на жената.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
