May 1, 2012, 7:10 PM

Смяна на сезони

  Poetry
982 0 1

Момичето в мен просто си отиде -
хлапашки лесно, без да каже сбогом...
Остави за прощално във очите ми
да се оглеждат само шепа спомени.


Не му се сърдя - зная, че в живота
сезоните, уви, не се повтарят.
Изпратих с него бялата си пролет.
След нея ще се изтърколи лятото...

 

А всъщност колко много ми се иска
след него да изтичам във тревата,
венец да си направя от кокичета.

 

Но късно е...


                 Сезон е на жената.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...