17 dic 2007, 23:40

Смяна на сезоните

1.3K 0 5
 

Подгонени от вятъра мисли.

Мирис на зелени водорасли,

подронен пясък под краката

и кацнал гларус върху рамото на лятото.

 

Безумната  логичност на нещата,

съдбовната прегръдка на нощта.

 

Разтворено небе, в което да потънеш.

Сладостта на риска,

великото мълчание на рибите

и сънищата на една любов,

хванала настинка.

 

Босите крака на времето,

избягало от себе си...

Горчивата сянка на умиращ спомен,

надрасканата плоскост на

сляпо съществуване.

 

 

И белите криле на смисъла извечен.

 

 

Водовъртежът неизбежен...

И бликналият дъжд,

пречистваща усмивка.

Самота.

Движение. Изчезнали години.

Наивната душа на раждаща се мъдрост.

Спазъмът и тишината.

Или просто - смяна на сезоните...

 

 

1996г., 07 юни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...