Подгонени от вятъра мисли.
Мирис на зелени водорасли,
подронен пясък под краката
и кацнал гларус върху рамото на лятото.
Безумната логичност на нещата,
съдбовната прегръдка на нощта.
Разтворено небе, в което да потънеш.
Сладостта на риска,
великото мълчание на рибите
и сънищата на една любов,
хванала настинка.
Босите крака на времето,
избягало от себе си...
Горчивата сянка на умиращ спомен,
надрасканата плоскост на
сляпо съществуване.
И белите криле на смисъла извечен.
Водовъртежът неизбежен...
И бликналият дъжд,
пречистваща усмивка.
Самота.
Движение. Изчезнали години.
Наивната душа на раждаща се мъдрост.
Спазъмът и тишината.
Или просто - смяна на сезоните...
1996г., 07 юни
© Милена Белчева All rights reserved.
Ники, Дани, Петя Боянова - това са обичайни метаморфози.
Нека ни филтрират и да излизаме освободени и по-прозрачни от себе си.