7 jun 2016, 7:46

Смълчано

770 0 4

синчеца
с крайчец докосва
стръкче трева
помилва го
и му се усмихва

величествено

 


не бърза за никъде

а природата
спряло пространство
спряло време
спряло дихание

само луната
закачливо намига
знаейки всеки ход
на придворните си

а синчеца
влюбено гледа
стръкчето

тръпне
колебливо

*****
гледа
влюбено

 

 

ляга и се унася
еуфория го гали
публиката
от звезди
ръкопляска бурно

 

 

кога ли ще дойде
техният ред
питат се
едва когато
сладостна дрямка
налегне

****

синчеца спокойно
навежда глава
и крие
в шепите си

вълшебство
и късче трагедия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за трогващия коментар... огромно щастие е да знам, че съм успяла да докосна някого толкова силно, да осмисли и преживее толкова неща! Благодаря! Любовта вирее в мен, аз съм Любовта, всеки е Любов, самото произведение е породено от една красива фантазия, а синчеца е толкова нежно, крехко цвете, стръкчето трева, помилването, влюбения поглед... опитах се да уловя магията, която шареше изпод пръстите ми и която ума ми трескаво рисуваше...
  • Такава красота може да е родена само от любовта към всичко, към някого, към всички! Прелестно е...това са едно от най-красивите неща, които съм чела. Начинът по който е описано всичко това, целият този живот...все едно че е описана всяка капка вода, а всяка една е уникална. напомни ми за любима книга смисъла и задълбочеността тук. Пишеш много, много красиво...усетих любовта между синчеца и тревата, тя е житейска история.
    Накрая обаче долових страх от толкова много красота и обич, тревога. Един приятел веднъж ми каза: Трагедията в Ромео и Жулиета не е страха или смъртта, а това че приживе не са могли да бъдат заедно в мир за повече от една нощ.И именно затова Шекспир може би е написал тази история, за да предотврати бъдещи трагедии. Но те са били смели и са се обичали, колкото са могли и въпреки това безкрайно, както са могли. Имали са само един страх..., да си смел не значи да не се страхувАш, а да се бориш, и любовта е за всички, но най-вече за смелите... Любослава!!! Браво!!!
  • Благодаря! Радвам се, че Ви е докоснало!
  • Прекрасно е...!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...