синчеца
с крайчец докосва
стръкче трева
помилва го
и му се усмихва
величествено
не бърза за никъде
а природата
спряло пространство
спряло време
спряло дихание
само луната
закачливо намига
знаейки всеки ход
на придворните си
а синчеца
влюбено гледа
стръкчето
тръпне
колебливо
*****
гледа
влюбено
ляга и се унася
еуфория го гали
публиката
от звезди
ръкопляска бурно
кога ли ще дойде
техният ред
питат се
едва когато
сладостна дрямка
налегне
****
синчеца спокойно
навежда глава
и крие
в шепите си
вълшебство
и късче трагедия
© Любослава Пиринкова All rights reserved.