Jun 7, 2016, 7:46 AM

Смълчано

769 0 4

синчеца
с крайчец докосва
стръкче трева
помилва го
и му се усмихва

величествено

 


не бърза за никъде

а природата
спряло пространство
спряло време
спряло дихание

само луната
закачливо намига
знаейки всеки ход
на придворните си

а синчеца
влюбено гледа
стръкчето

тръпне
колебливо

*****
гледа
влюбено

 

 

ляга и се унася
еуфория го гали
публиката
от звезди
ръкопляска бурно

 

 

кога ли ще дойде
техният ред
питат се
едва когато
сладостна дрямка
налегне

****

синчеца спокойно
навежда глава
и крие
в шепите си

вълшебство
и късче трагедия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за трогващия коментар... огромно щастие е да знам, че съм успяла да докосна някого толкова силно, да осмисли и преживее толкова неща! Благодаря! Любовта вирее в мен, аз съм Любовта, всеки е Любов, самото произведение е породено от една красива фантазия, а синчеца е толкова нежно, крехко цвете, стръкчето трева, помилването, влюбения поглед... опитах се да уловя магията, която шареше изпод пръстите ми и която ума ми трескаво рисуваше...
  • Такава красота може да е родена само от любовта към всичко, към някого, към всички! Прелестно е...това са едно от най-красивите неща, които съм чела. Начинът по който е описано всичко това, целият този живот...все едно че е описана всяка капка вода, а всяка една е уникална. напомни ми за любима книга смисъла и задълбочеността тук. Пишеш много, много красиво...усетих любовта между синчеца и тревата, тя е житейска история.
    Накрая обаче долових страх от толкова много красота и обич, тревога. Един приятел веднъж ми каза: Трагедията в Ромео и Жулиета не е страха или смъртта, а това че приживе не са могли да бъдат заедно в мир за повече от една нощ.И именно затова Шекспир може би е написал тази история, за да предотврати бъдещи трагедии. Но те са били смели и са се обичали, колкото са могли и въпреки това безкрайно, както са могли. Имали са само един страх..., да си смел не значи да не се страхувАш, а да се бориш, и любовта е за всички, но най-вече за смелите... Любослава!!! Браво!!!
  • Благодаря! Радвам се, че Ви е докоснало!
  • Прекрасно е...!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...