eliza (Елизавета Андреева) eliza (Елизавета Андреева)
19
22 abr 2006, 20:43

Смърт

  Poesía
2.2K 0 1

 

Душaта тялото напуска,

стремейки се към светлина.

Тя иска да разчупи своите

Окови тленни и да хвръкне

над света.

Край...

Свърши се...

Напусна грешната земя

и достигайки висините

  се превърна в тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизавета Андреева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • {YcMuBkA} (Усмивка)
    {YcMuBkA} (Усмивка)
    Много красиво стихотворение... Поздравления /6/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0